Чудесата

                


Да се даде едно определение на думата “чудо” е нещо твърде трудно. Чудесата могат да се разглеждат като израз на свръхестественото или, по-точно, като явления, благодарение на които законите на природата се подчиняват на една по-висша сила – Божията воля.

Чудесата съпътстват отец Пио от Пиетрелчино по време на целия му живот. Природата на чудото – нещо, което е много важно – винаги е божествена. Самият отец Пио никога не спира да приканва хората, изпитали чудодейството, да благодарят на Господа като единствен извор на получените благодати.

 

Едно от първите чудеса на отец Пио става още през 1908 г. По това време той се намира в манастира на Монтефуско. Иска да иде да събере торбичка диви кестени и да ги изпрати на леля си Дария в Пиетрелчина, която изпитва към него голяма обич. Жената получава кестените, изяжда ги и запазва торбичката за спомен. След известно време, една вечер със запалена газена лампа в ръка тя отива да потърси нещо в сандъчето, където мъжът й държи барута. Една искра запалва огън и сандъчето избухва в лицето на жената. Виейки от болка, леля Дария взема от скрина торбичката с кестените на отец Пио и я слага на лицето си, за да облекчи болката от изгарянето. Незабавно болката изчезва и по лицето на жената не остава и следа от изгаряния.

По време на войната хлябът се дава с купони. В манастира Санта Мария делле Грацие приютените стават все повече; същото се отнася и до бедните, които търсят подаяния. Един ден, когато монасите се намират в столовата, се оказва, че там има само половин килограм хляб. Общността казва молитвите си към Господа и сяда да се храни със супа. Отец Пио се отбива в църквата. След малко идва с няколко пресни хляба. Игуменът го пита: “Откъде взе хляба?” Отговаря: “Даде ми го една поклонничка на вратата”. Никой не казва нищо, но всички разбрират, че само той може да срещне такива поклонници.

Една сутрин клисарят забравя да освети хостията за причастието. В купата е останала много малко. След като свършва с изповядването, отец Пио започва да дава причастието на богомолците, а те са много. Причастява ги всичките и дори в купата остават още парчета.

Духовна сестра на отец Пио, докато се намира край пътя, чете писмо от отеца. Листът се изплъзва от ръката й и вятърът го отвява надолу по склона. Вече е далеч, когато се спира на един камък и остава там, докато жената отиде да го вземе. На следния ден отец Пио й казва: “Следващия път внимавайте за вятъра. Ако не бях си сложил крака върху писмото, вятърът щеше да го отнесе безвъзвратно”.

Клеониче, духовна дъщеря на отец Пио, разказва: “По време на последната война моят племенник беше пленен. Цяла година нямахме вести от него. Всички го смятаха за мъртъв. Родителите му бяха обезумели от болка. Един ден неговата майка паднала в краката на отец Пио, който седял в изповедалнята: “Кажете ми, FOTO15.jpg (4797 byte)синът ми жив ли е? Няма да се дръпна от краката ви, докато не ми кажете” Отец Пио се развълнувал до сълзи и отвръща: “Изправи се и си иди, бъди спокойна” След няколко дни, сърцето ми не издържа на покъртителния плач на родителите и затова поисках от отец Пио да направи чудо. Изпълнена с вяра му казах: “Отче, аз ще напиша писмо на племенника ми Джованино, само с името му, без адрес. Вие и вашият Ангел-Хранител го пратете там, където се намира той”. Отецът не отговори нищо. Написах писмото и вечерта, преди да си легна, го сложих на нощната масичка. На сутринта с голяма изненада, вцепененост и дори уплах установих, че писмото не беше там. Развълнувана, отидох да благодаря на отец Пио, а той ми каза: “Благодари на Дева Мария”. След две седмици в семейството се плачеше от радост, благодареше се на Бога и на отец Пио: беше пристигнал отговор на моето писмо от този, когото всички смятахме за умрял.

Луиза има син, офицер във флота на Британската кралица. Тя се моли по цял ден за обръщането и спасението на сина си. Един ден среща в Сан Джовани Ротондо английски поклонник. Той носи няколко вестника. Луиза иска да ги прочете. Намира съобщение за потъването на кораба, където е служил синът й. Разплакана, се завтича към отец Пио. Капуцинът я утешава: “Кой Ви каза, че синът Ви е мъртъв?” и й казва точния адрес и името на къщата, където оцелелият от корабокрушението в океана млад офицер е настанен до ново отплаване. Луиза пише начаса и след няколко дни получава отговор от сина си.

Жена от Сан Джовани Ротондо, “една от тези души”, казваше отец Пио, “които карат изповедниците да се изчервяват, защото няма за какво да им се дава опрощение”, с други думи, една достойна за Рая душа има следното изживяване. Към края на постите Паолина – така се казва – се разболява тежко. Лекарите й казват, че няма никаква надежда. Нейният мъж заедно с петте им сина отива в манастира на градчето. Молят се на отец Пио; двете най-малки деца го хващат за расото и заридават. Отецът е потресен и за да ги утеши, им обещава, че ще се моли, и нищо повече. Няколко дни след началото на Светата седмица отец Пио променя поведението си. На тези, които са молили за неговото застъпничество за излечение на Паолина, отецът казва с увереност: “Ще възкръсне на Великден”. В петък Паолина изгубва съзнание, в събота сутринта изпада в кома. След няколко часа умиращата престава да дава признаци на живот. Мъртва е. Някои близки на Паолина я обличат в брачната й рокля според местния обичай, други в отчаянието си се завтичат към манастира. Отец Пио повтаря: “Ще възкръсне...” И се отправя към олтаря, за да отслужи Светата служба. Под звуците на химна “Глория”, докато камбанният звън известява Възкресението Христово, гласът на отец Пио се прекъсва в ридание, а очите му се изпълват със сълзи. В същия миг Паолина “възкръсва”. Без никаква помощ става от леглото, коленичи и изрича три пъти Веруюто. После се изправя на крака и се усмихва. Така тя се излекува и...възкръсна. Отец Пио беше казал: “Ще възкръсне”, не – “Ще се излекува”. Когато малко по-късно я питат какво я е спасило, докато е била мъртва, тя поруменява и свенливо казва: “Издигах се, издигах се, олекваше ми...След като навлязох в силна светлина, се върнах обратно, върнах се долу...”. Друго не добавя.   

Една жена разказва: “През 1953 г. се роди първата ми дъщеричка, която отец Пио спаси, когато навърши една година и половина. Сутринта на 6.01.1953 г., докато с мъжа ми бяхме на църква, детето, което беше останало в къщи с дядо и баба си и с чичо си, пада в котел с вряща вода. Получава изгаряне от трета степен по корема и по гърба. Незабавно помолих отец Пио да ни помогне, да спаси детето. Лекарят дойде час и половина след повикването и препоръча да я изпратим в болница, защото се опасяваше, че ще умре. Все пак не й предписа никакво лекарство. След като лекарят си отиде, започнах да призовавам отец Пио. Когато се приготвях да отида в болницата, беше пладне; детенцето ми, което беше само в стаята си, ме повика: “Мамо, няма вече болка”; “Кой взе болката ти?”, попитах го. А тя: “Дойде отец Пио, сложи ръка върху моята и взе болката”. По тялото на бебето нямаше и следа от изгаряне.

Жителите на Сан Джовани Ротондо си спомнят с удоволствие за следното събитие. Пролет е. Цъфналите бадеми вещаят добра реколта, но неочаквано се явяват вредители. Милиони унищожителни гъсеници изяждат листата и цветовете. Не пощадяват и кората на дърветата. След два дни безполезни опити да бъде спряна тази напаст поземлените собственици, за много от които бадемите са основен икономически източник, говорят с отец Пио. От манастирския прозорец, който гледа към овощните градини, той наблюдава известно време полуунищожените от гъмжилото бадеми и решава да ги благослови. Облича робата и епатрахила, започва да се моли. След молитвата взема ръсилото със светена вода и поръсва във въздуха към бадемите, правейки широк кръст. На следния ден гъсениците са изчезнали, но оголените бадеми свидителстват за размера на бедствието: напълно унищожената реколта. Но напротив, напротив! Невероятното е, че добивите са преизобилни, една небивала дотогава реколта. Но как са могли дърветата да дадат плод без листа? Как са могли бадемите да родят, когато са заприличали на дървени парчета, забити в земята? На това експертите и специалистите по ботаника не успяват да отговорят.

В градината на манастира има кипариси, овощни дървета и един самотен бор. През лятото надвечер отец Пио има обичай да сяда с приятели и посетители под прохладната сянка на бора. Един ден, докато отецът разговаря с няколко човека, множеството птици, които са кацнали на най-високите клони на дървото, изведнъж се оживяват, започват да писукат, да кряскат, да пеят, да извиват глас. Косовете, врабците, кадънките и всякакви летящи създания извиват във въздуха същинска песенна симфония. Тази песен обаче не след дълго подразва отец Пио и той, вдигайки очи нагоре към тях и поставяйки пръст на уста, им нарежда да млъкнат: “Ама стига вече!” Птиците и щурците незабавно затихват напълно. Всички присъстващи са дълбоко удивени. Подобно на свети Франциск и отец Пио говореше с птиците.

Един мъж разказва: “Майка ми, която е от Фоджа и беше от първите духовни дъщери на отец Пио, не пропускаше случай, когато се срещаше с достопочтения капуцин, да поиска да предпази баща ми заради неговото обръщане към вярата. През април 1945 г. баща ми трябваше да бъде разстрелян. Вече стоеше срещу екзекуционната рота, когато видя пред себе си отец Пио с вдигнати ръце, жест, с който го предпазваше. Ротният даде заповед за стрелба, но от насочените към баща ми пушки не излезе ни един изстрел. Сащисани, ротният и седмината редници започнаха да проверяват оръжието: никаква повреда. Ротата отново насочва пушките. За втори път ротният дава заповед за стрелба. За втори път пушките отказват да произведат изстрел. Загадъчният и необясним факт налага да се прекрати екзекуцията. След време, предвид получената от войната инвалидност и многото ордени, баща ми беше помилван. Върна се към католическата вяра и прие тайнствата в Сан Джовани Ротондо, където отиде, за да благодари на отец Пио. Така майка ми получи благодатта, за която винаги молеше отеца: обръщането на собствения й мъж.

Отец Онорато разказва: “Отидох с приятел в Сан Джовани Ротондо на моя мотоциклет Веспа, което означава “оса”. Стигнах в манастира малко преди обяд. Влязох в столовата и след като поздравих игумена, отидох да целуна ръка на отец Пио. А той, знаейки, че съм дошъл в града с мотор от марката Веспа, ми казва шеговито: “Е момче, ожили ли те осата?” На сутринта тръгнахме с Веспата за Сан Микеле. Посред пътя свърших бензина, наляхме резервния, като решихме да напълним резервоара в Монте Сант’Анджело. Стигнахме там, но бяхме неприятно изненадани: бензиностанцията беше затворена. Решихме да тръгнем обратно към Сан Джовани Ротондо с надеждата да срещнем някой, който да ни услужи с бензин. Бях разочарован най-вече заради лошото впечатление, което щях да направя на братята, чакащи ме за обяд. След няколко километра моторът започна да пращи и накрая спря. Погледнахме в резервоара: празен. С горчивина казах на моя приятел, че остават десет минути до обяда. Дали от гняв или от солидарност с мен, или и от двете той ритна педала на запалването. Неочаквано моторът се запали. Без да се питаме как и защо, потеглихме като вихър. Като стигнахме в двора на манастира, Веспата изгасна: след обичайното пращене моторът спря. Отворихме резервоара, беше празен като преди. Погледнахме поразени часовниците си и се ужасихме още повече: оставаха пет минути до обяда. За пет минути бяхме пропътували петнадесет километра. Средна скорост: сто и осемдесет километра в час. Без бензин! Влязох в манастира, когато братята слизаха за обяд. Отидох при отец Пио, който ме гледаше с усмивка...”

Мария е майка на едно разболяло се веднага след своето раждане момиченце. След посещението на лекаря тя узнава, че малкото създание е засегнато от непозната болест. Когато вече губи всяка надежда за неговото спасение, Мария решава да отиде с влак в Сан Джовани Ротондо. Живее в район, намиращ се на противоположния край на Пулия, но била чула толкова да се говори за този брат, който носи върху тялото си пет кървящи рани, еднакви с тези на Исус на Кръста, и прави големи чудеса, лекува болните и носи надежда на злощастните. Заминава веднага, но по време на дългото пътуване, детето умира. Увива го в своите дрехи и след като е бдяла над него цяла нощ във влака, го слага в куфара си и го затваря с капака. Така на следния ден стига в Сан Джовани Ротонодо. Обезнадеждена е, изгубила е онова, на което държи най-много на света, но не е изгубила вярата си. Вечерта е близо до брата от Гаргано; стои на опашката за изповед и между ръцете си стиска куфара с трупчето на своето дете, умряло вече от повече от двадесет и четири часа. Приближава се до отец Пио. Той се моли приведен, когато жената коленичи, плаче и ридае, съкрушена от отчаяние, и моли за помощта му – той я гледа, силно развълнуван. Майката отваря куфара и му показва малкото телце. Бедният отец е дълбоко трогнат и сам изпитва терзанията на тази неутешима майка. Взема детето и възлага стигматизираната си ръка върху главата му, обръща поглед към небето, мълви молитва. Само след миг бедното създание се раздвижва: първо крачетата, а после и ръчичките се разтягат леко, сякаш се пробужда от дълъг сън. Той се обръща към майката и й казва: “Майко, защо ридаеш, не виждаш ли, че синът ти спи?” Виковете на жената и на хората, оградили църквата, избухват в общи овации. Чудото се предава от уста на уста. Това става през месец май 1925 г. – телеграфите разпространяват из целия свят новината за този брат, който лекува недъгавите и възкресява мъртвите.  

Един инженер закъснява за вечерната служба в манастира, а на излизане от него се оказва, че навън вали като из ведро: “Не си взех чадъра!”, казва на отец Пио. “Мога ли да остана тук до утре? Иначе ще стана на мокра кокошка”. –  “Не, синко, това не е възможно. Но не се страхувай. Аз ще те придружа”. Инженерът си мисли, че по-добре би било да не се подлага на подобно наказание, дори и да е облекчено от духовното присъствие на отец Пио. Вдига си яката, слага си шапката и се готви да пробяга смело двата километра до дома си. Но какво било удивлението му, когато, още неподал се навън, установява, че дъждът ненадейно е спрял. Едва ръми, когато пристига в къщата, където е наел стая. “Майчице!”, възкликва хазяйката, когато вратата се отваря, “ама вие би трябвало да сте мокър до кости”. “Че защо?, отвръща той, “нали спря да вали?”. Хазяите се споглеждат с учудване: “Как ще е спрял? Навън си е същински потоп, не чувате ли?”. Излизат на прага на вратата и виждат, че наистина вали като из ведро. “Със сигурност”, отбелязва жената, носейки горещото вечерно ястие, “със сигурност компанията на отец Пио струва повече от който и да е чадър”.

Един мъж от Асколи Пичено разказва: “В края на петдесетте години отидох с жена си в Сан Джовани Ротондо, за да се изповядам на отец Пио. Получих от него съвети и някои упреци. Вечерта бях все още в коридора на манастира. Като ме видя, отец Пио каза: “Още ли си тук?”. “Отче, моята “калинка” не успя да запали”, отговорих с досада. “Каква е тази “калинка”?”, попита нашият скъп отец. “Колата ми”, отвърнах. “Да идем да я видим”, предложи той. Като стигнахме до нея, той ми каза да не се безпокоя и да тръгвам. Пътувахме цяла нощ, а на сутринта закарах колата за ремонт на запалителната система. Монтьорът я прегледа и каза, че електрическата инсталация е извън строя, и не можа да повярва, че в това състояние колата е изминала цели 400 километра от Сан Джовани Ротондо до Асколи Пичено. В изумлението си благодарех наум на отец Пио.

Не е нужно да се повтаря един и същи въпрос към отец Пио, дори и наум. Една добра жена от околността на Сан Джовани Ротондо има тежко болен съпруг. Тича веднага до манастира, но как да се види с отец Пио? За да го види на изповед, трябва да чака реда си най-малко три дена. По време на службата клетата жена се безпокои, не може да намери покой, върти се постоянно и споделя през сълзи тежката си болка на Милостивата Дева, моли за застъпничеството на нейния верен служител. След службата – същите опити да се добере до отеца. Накрая успява да влезе в прочутия коридор, където човек може да срещне отец Пио. Щом я вижда, той я поглежда сурово: “Жено маловерна, докога ще ми тресеш главата, докога ще ми проглушаваш ушите? Вече оглушах. Каза ми го пет пъти, отдясно, отляво, отпред и отзад. Разбрах вече, разбрах... Иди си у дома, всичко е наред”. И действително мъжът й бил оздравял.

linea.gif (3372 byte)

 Животопис   expbul1a.gif (699 byte)   Чудеса   expbul1a.gif (699 byte)   Изцеления   expbul1a.gif (699 byte)   Билокация   expbul1a.gif (699 byte)   Уханията на отец Пио  expbul1a.gif (699 byte) Ясновидство   expbul1a.gif (699 byte)   Видения    expbul1a.gif (699 byte)    Левитация    expbul1a.gif (699 byte)   Ангелът-Хранител    expbul1a.gif (699 byte)    Лукавият    expbul1a.gif (699 byte)    молитви   expbul1a.gif (699 byte)   Светата броеница    expbul1a.gif (699 byte)    Деветина на отец Пио от Пиетрелчина    expbul1a.gif (699 byte)   ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ


HOMEPAGE