Жена от Болоня разказва: “Веднъж майка ми отиде при отец Пио със своя приятелка. Среща се с него веднага след идването му в сакристията на манастира Сан Джовани Ротондо. Той й казва: “Защо си тук? Отивай си в къщи, мъжът ти е болен.” Майка ми смята, че е оставила съпруга си в добро състояние, но все пак се връща у дома с първия влак. Когато пристига, пита за здравето на баща ми: никаква промяна. Но през нощта той има сериозни трудности с дишането. Нещо го дави в гърлото. Към 11 ч. е приет в болница и спешно откаран в операционното отделение. При операцията хирургът изважда от гърлото му поне два легена с гной. Значи отец Пио беше предвидил бъдещи неща, които действително се случват на баща ми, и благодарение на своето предложение към майка ми и своята молитва беше успял да повлияе за щасливия край.

Духовен син на отец Пио, живеещ в Рим, веднъж в компанията на свои приятели нехайно пропуска да стори онова, което на минаване покрай църква е имал обичай да прави в знак на почитание към Исус – лек поклон. Ненадейно чува гласа на отец Пио: “Страхливец!” След няколко дни отива в Сан Джовани Ротондо и отецът се приближава към него с думите: “Внимавай, този път само те нахоках, следващия път ще ти ударя плесница.”

Един ден, на залез слънце, отец Пио е в градината на манастира. Разговаря приятно с няколко вярващи и свои духовни деца, когато разбира, че не си е взел носната кърпичка. Обръща се към един от присъстващите: “Моля те, това е ключът от моята стая, иди и ми донеси една носна кърпичка.” Човекът отива, но освен кърпичка взима и една от ръкавиците на отец Пио, слагайки я в джоба си. Не можел да пропусне случая да не си вземе реликва! Но когато се връща в градината и подава на отец Пио кърпичката, той му казва: “Благодаря, но сега се върни до стаята и остави в чекмеджето ръкавицата, коята е в джоба ти.”

Една жена има навика всяка вечер преди лягане да коленичи пред снимката на отец Пио и да го моли за неговия благослов. Съпругът й, добър католик, смята този жест за преувеличен и започва да й се присмива всеки път. Веднъж съобщава на отец Пио за навика на жена си: “Всяка вечер коленичи пред Вашата снимка и Ви моли да я благословите.” Отец Пио му отвръща: “Зная, зная….и Вие започвате да се смеете.”

Друг човек, също добър католик, се ползва с уважение и почит в църковните среди. Веднъж отива да се изповяда на отец Пио. В стремежа си да оправдае своето поведение започва да говори за “духовна криза.” Истината е, че живее в грях. След като се оженва, пренебрегва своята съпруга и търси утеха за самотата си при друга жена. За свое нещастие не може да допусне, че има пред себе си изповедник със свръхестествени способности. Отец Пио изведнъж се изправя и започва да вика: “….но каква духовна криза? Ти си нищожество и Бог ти е сърдит. Махай се!”

Един мъж разказва: “Реших да се откажа от пушенето и да принасям тази малка жертва на отец Пио. Оттогава всяка вечер с пакет цигари в ръка стоях пред неговия портрет, говорейки му: “Отче….това е първият….” Вторият ден: “Отче, това е вторият….” Три месеца по-късно, след като бях правил това всяка вечер, отидох до Сан Джовани Ротондо, за да видя отец Пио. “Отче” – казах му, веднага щом го видях, “изминаха 81 дни, откакто не съм пушил, 81 пакета….” А той ми отговори: “Зная всичко, накара ме да броя пакетите всяка вечер.”

Водач на автобус, превозващ туристи из Гаргано, се намира в Сан Джовани Ротондо и преди да тръгне отново на път, е в сакристията, когато отец Пио се появява. Шофьорът стои посред група от около десет души, а отец Пио се обръща тъкмо към него: “Дете, не искаш ли поне благослов?” Смаян, той излиза напред и коленичи пред отеца, за да получи благослова му. Но вместо да го благослови, той го пита: “И така, какво си сторил?” “Нищо, отче, нищо не съм сторил. Изповядах се, когато ходих до Монте Сан Анжело и дори посетих Литургията с туристите.” “А после?” “Купих си някои религиозни предмети.” “Не, те не са осветени, за да те карат да кълнеш, но онези сладки неща….” Слисаният шофьор си спомня, че след Литургията, като разбира, че броят на закупените предмети е по-малък от заявеното от туристите, започва да псува. Сломен, понечва да каже нещо, но отец Пио го издърпва настрани от групата и му казва: “Не е само това: като пристигна в Сан Джовани Ротондо, излъга продавача и го обиди.” И шофьорът, чиито първи твърдения са, че не е направил нищо, започва да казва Деяние на покаяние.  

Англичанка от италиански произход влиза в изповедалнята на отец Пио, но той затваря прозорчето, заявявайки й: “Не съм на Ваше разположение.” Защо не иска да я изповяда? Тя чака реда си в продължение на няколко седмици. През всичките тези дни прави опити да стигне до отеца. Накрая я изповядва. Когато го пита за причината да я кара да чака толкова време, той й отговаря: “Ами вие? Колко дълго накарахте нашия Господ да чака? Би трябвало да се учудвате, че изобщо Исус Ви допуска, след като извършихте толкова много кощунства. Години наред се хранехте със своето осъждане и редом до мъжа си и до майка си приемахте Светото Причастие в състояние на смъртен грях.” Жената, разкаяна, потресена, получава опрощение в плач. Няколко дни по-късно, на тръгване за Англия, тя се чувства много щастлива.

Един мъж разказва: “Веднъж изядох твърде много смокини и имах угризения за това. “Извърших грях от чревоугодничество – помислих си, – ще го изповядам утре, когато е обичайният ми ден за изповед при отец Пио”. На следващия ден вървях бавно по пътя към манастира и правех изпит на съвестта си. Но не си спомних за греха ми от миналия ден. Той изслуша изповедта ми, но преди да свърша и да получа опрощение, казах на отец Пио: “Мисля, че съм виновен и за още нещо, но не мога да си спомня. Забравям може би най-важния грях.” А той: “Не се притеснявай за две смокини.”

Бог вижда всичко и затова трябва да сме отговорни пред Него за всичко. Следващият случай показва, че Бог познава и най-скришните ни мисли. През 1920 г. един човек отива в капуцинския манастир, за да разговаря с отец Пио. Не се кае, а като много други и той мисли за всичко друго, но не и за прошка. Принадлежи към банда непокаяли се криминални престъпници и е твърдо решен да се отърве от съпругата си, за да се ожени за друга. Иска да я убие и да си осигури алиби. Знае, че е последователка на монах от Гаргано. Там никой не го познава и това улеснява плана му. Един ден обясненията му я убеждават и те потеглят. Когато пристигат, й предлага да посетят заедно този монах, за който всички говорят толкова много. Настанява я в хотел извън града и отива сам до манастира, за да уреди изповедта.  Докато тя е при отеца, той щял да се покаже в града и това трябвало да му изгради алиби. Щял да потърси странноприемница и да покани някой от посетителите да пийнат нещо заедно. По-късно под някакъв предлог трябвало да излезе и убие съпругата си, която точно тогава очаквал да излиза от изповедалнята. Теренът около манастира бил открит и в мрачината на настъпващата вечер никой нямало да забележи нищо, дори и заравянето на трупа. После щял да се върне в странноприемницата! Планът е съвършен, но не отчита факта, че някой го “подслушва”, докато го готви. Стигайки до манастира, той вижда отец Пио в изповедалнята. Усеща, че поведението му трябва да се промени и коленичи пред нея. Още не се е прекръстил и отвътре чува почти нечленоразделни крясъци: “Махай се!  Махай се! Махай се! Не знаеш ли, че е забранено да се убива? Махай се!” После отец Пио хваща мъжа за ръката. Той е смаян, недоверчив и потресен. Изскубва се от отеца, бяга до селото, където пада по лице в калта на кълдаръма и си признава “ужасите на своя грешен живот”. Съзира в себе си целия свой живот и всред мъките на съвестта си проумява своята нечовешка злина. Измъчен до краен предел, се връща в манастира и моли отец Пио да го изповяда. Този път той се съгласява и говори сърдечно с него, като с дългогодишен приятел. За да му помогне да не забравя нищо от предишния си живот, отец Пио му описва подробно цялата редица грехове, които е извършил. Стига и до последното низко намерение да убие съпругата си. Човекът го слуша внимателно. Изтощен, но накрая освободен, той се хвърля в краката на монаха и смирено го моли за прошка. Но това не е краят! В заключителните си думи по време на изповедта отец Пио му казва: “Искаше да имаш деца, нали? Не обиждай Бог повече и ще имаш!” След една година същият човек се връща при него напълно преобразен, вече баща на дете от жената, която е искал да убие. 

Преподобният игумен на манастира Сан Джовани Ротондо разказва: “Вчера един търговец от Пиза идва за лечението на дъщеря си. Светият човек го погледна и му каза: “Ти си по-болен от твоята дъщеря. Виждам смъртта ти.” “Не….не…., не….отче, много добре съм….” – отговори търговецът. “Клетник!” – изплака отец Пио – “Нещастник! Как може да си добре с толкова много грехове на съвестта ти? Виждам поне тридесет и два гряха!” Всеки може да си представи смайването на търговеца. След изповедта, той каза на всеослушание: “Знаеше вече всичко и ми разказа всичко за живота ми!”

Свещеник разказва за свой брат, дошъл от доста далеч, за да се изповяда при отец Пио. След изповедта той го пита: “Дете, имаш ли още нещо да изповядаш?” “Не, отче.” Отецът му казва да се опита да си спомни за нещо друго. Проверява съвестта си отново, но безуспешно. Тогава отец Пио му казва любезно: “Дете, пристигна в Болоня вчера в 5.00 ч. сутринта. Църквите бяха още затворени. Вместо да изчакаш, отиде в хотел, за да си починеш преди Литургията. Легна си и заспа така дълбоко, че се събуди чак в 3 ч. след обед, твърде късно за нейното посещение. Зная, че не си го направил със зла умисъл, но беше небрежност, която нарани нашия Господ!”

Заради големите стълпотворения от посетители при отец Пио са изпратени двама полицаи да го пазят. Един ден, в сакристията след отслужване на Светата литургия, докато си сваля одеждите, отецът се обръща усмихнат към единия от тях: “Веднага щом приема благодарностите за Литургията и вие свършите тук, елате до стаята ми, защото трябва да поговорим.” Полицаят е много щастлив от тази покана и като приключва смяната си, отива до килията на отец Пио. Той му казва: “Чуй какво ще ти кажа, дете мое. След не повече от осем дни ще се споминеш в дома на баща си.” Полицаят му отговаря: “Но отче, аз се чувствам много добре.” Отец Пио добавя: “Не се тревожи. Ще си по-добре след осем дни. Какво представлява живота ни на земята? Едно поклонничество, пътуване с влак, дете мое! Помоли началника си да ти даде отпуска и бъди със семейството си…..Предстои ти да умреш…..А твойте близки? Те нищо не знаят за това….” Поразен, полицаят го пита: “Отче, може ли да разкажа, каквото ми казахте?” “Не засега” – отговаря отецът – “Направи го, едва когато си отидеш у дома.” Младият човек отива до града и иска разрешение да се прибере в къщи. Началникът не е съгласен, защото не му представя извинителна причина. Но със застъпничеството на отец Пио полицаят получава разрешение. Като стига у дома, казва на родителите си: “Отец Пио ми каза, че ще умра; идвам да ви видя за последно”. След осем дни той действително умира.

Монасите от манастира на Венафро, които неведнъж подслоняват отец Пио, стават свидетели на необяснимо явление, различаващо се от виденията. По време на тежка болест той проявява способността си да узнава мислите на други хора. Един ден брат Агостино отива при него. “Тази сутрин се помоли за мен” – моли го отец Пио. Слизайки за църквата, отец Агостино решава да спомене подобаващо своя брат по време на Литургията, но впоследствие забравя. Когато се връща при отец Пио, чува въпроса: “Моли ли се за мен?” “Забравих”. А отец Пио му казва: “Не се тревожи, Бог прие твоето намерение, докато слизаше по стълбите.”

На настойчивите и нееднократни молби да изповяда един човек отец Пио, който се моли в помещението на хора, отвръща рязко: “Този човек накара нашия Господ да чака двадесет и пет години, за да чуе изповедта му, а той не може да ме почака и пет минути?” Установено е, че това отговаря на истината.

Пророческият дух на отец Пио е описан от отец Кармело, игумен на манастира Сан Джовани Ротондо: “През последната световна война говорехме за нея всеки ден, както и за шумните военни победи на Германия по всички фронтове. Помня, една сутрин бях в малкото предверие на манастира и прочетох във вестника, че германските войски наближават Москва. Това бе важна новина за мен, виждах края на войната и близката победа за Германия. Излизайки в коридора, срещнах отец Пио и с радост му казах, почти извиквайки: “Отче, войната свърши. Германия спечели.” “Кой ти каза?” – попита той. “Отче, ето вестника”. А отец Пио: “Германия да е спечелила войната? Запомни, че Германия ще загуби войната, и то по-зле от последния път. Запомни го!” Отвърнах: “Отче, германците са пред Москва, следователно….” Той добави: “Запомни какво ти казах.” Аз вметнах: “Но ако Германия загуби войната, Италия също ще загуби.” А той без никакво колебание ми отвърна: “Ще видим дали ще свършат войната заедно.” Не разбрах тези думи, защото мислех за съюза между Италия и Германия, но те ми се изясниха през следващата година след примирието с англо-американските сили на 8 септември 1943 г. и с италианската декларация за обявяване война на Германия. 

Една жена разказва: “Исках да участвам в групово пътуване до Сан Джовани Ротондо с цел да се запозная и сближа с отец Пио. Беше през 1961 г. Някакъв мъж в автобуса по едно време каза на висок глас: “Жена ми иска да я заведа при този “мошеник”. Очевидно имаше предвид скъпия ми отец; тази обида заседна дълбоко в сърцето ми. Когато пристигнахме в Сан Джовани Ротондо, незабавно отидохме до църквата, за да участваме в Светата литургия. В нейния край отец Пио се приближи към нас. Спря се точно пред мъжа, който го бе обидил в автобуса и каза: “Ела при мен! Ела при този мошеник.” Мъжът пребледня, коленичи и заеквайки, успя само да изрече: “Простете ми, отче! Простете ми!” Тогава отец Пио постави ръка на главата му и благославяйки го, добави: “Изправи се, прощавам ти.” В този момент мъжът спечели уважението на всички ни.”

Друга жена разказва: “През 1945 г. моята майка ме заведе в Сан Джовани Ротондо, за да ме представи лично на отец Пио и да се изповядам. Имаше толкова много хора! Чакайки реда си, размишлявах какво да му кажа, но когато бях вече пред него, съзнанието ми бе празно. Скъпият отец веднага прие свенливостта ми и ми каза, усмихвайки се: “Ще възразиш ли, ако аз говоря вместо теб?” Кимнах утвърдително и след миг бях смаяна. Не можеше да бъде истина! Отец Пио ми разказа дума по дума онова, което щях да му изложа. Бях спокойна, ведра и му благодарих наум, че ми даде възможност да изпитам една от неговите дарби. Поверих му здравето на душата и тялото си. Той отговори: “Ще бъда завинаги твой духовен наставник!” Почуствах огромно удовлетворение в сърцето си. На връщане, докато пътувах във влака, отвън ме лъхаше силно ухание на цветя, което никога няма да забравя!” 

Един ден, мъж, облечен със сако, вратовръзка и панталони, очаква заедно с други хора в сакристията идването на отец Пио. Стои на първия ред. Когато отец Пио го забелязва, му казваму: “Отче, дойдохте дегизиран, а не бива да се срамувате. Следващия път може да дойдете облечен като свещеник.”

На един младеж, облечен с блуза и къси панталони, отец Пио казва да отиде да си облече расото с качулката на ордена на Св. Доменик и така да се върне при него. Смутен, младият човек признава пред всички, че е свещеник доминиканец.

Понякога предават на отец Пио предмети като броеници или изображения, за да ги освети, а той ги връща на молителя с кратка забележка: “Това вече е било осветено.” И това действително се оказва така.

Отец Пио може също до познае дали водата е светена. И ако някой му даде шише с вода от Лурд, без да му съобщи нейния произход, той поднася водата до устните си и я целува.

Автобусен шофьор от Рим, на когото Божията Майка се явява до Трите фонтана в Рим, отива на среща с отец Пио. Ето разказът му: “Преди това никога не бяхме се виждали. Когато се приближих, му връчих малък пощенски плик, без да му казвам какво има в него. Отец Пио го взе, притисна го страстно до гърдите си и не ми го върна. В плика имаше малко пръст от пещерата при Трите фонтана.”