Животопис

                

Пио (Франческо Форджионе) е роден в семейството на Грацио Форджионе и Мария Джузепа ди Нунцио в малкия град Пиетрелчина, намиращ се в Южна Италия, през месеца на пролетния цъфтеж, на 25 май 1887 г. Бил петото от осем деца. Майка му споделя, че се е различавал от другите момчета: ”Никога не се държеше неучтиво или неприлично.” След като навършва пет години, има небесни видения и пъклени депресии, вижда и говори с Исус и Божията Майка, както и със своя Ангел-Хранител, но за негово нещастие небесният му живот е омърсен от Ада и Дявола. 

 

През 1903 г. строгият начин на живот и лошото здраве увенчават неблагоприятно младостта padrepio2.jpg (5839 byte)на Пио. Лекарите му поставят диагноза за туберкулозно заболяване и са сигурни в предстоящата му смърт. Силен по дух, Пио влиза в ордена на францисканците капуцини, където започва религиозния си живот и новициат с интензивни учебни занимания, молитви, аскетизъм, покаяние, и накрая дава обет за бедност, целомъдрие и послушание.

 

През 1909 г. заради заболяване той е в Пиетрелчина при майка си. Тогава в живота му започва друг интензивен етап на свръхестествени изживявания, период на мистични стигматизиращи страдания и на ужасни битки с бесове, желаещи неговото унищожение. “Всичко се случи тук” – казва той, цялото негово бъдеще се решава в този момент. През 1910 г. е ръкоположен за свещеник в катедралата на Беневенто.  

 

През 1916 г. е в църквата Сан Джовани Ротондо, която скоро ще стане негов Йерусалим заедно с мистичността и историческата голгота на Гаргано, където не след дълго е признат от местните хора за “светия брат монах”. Тук става “жертва на любовта” за поправяне последиците от греха, изкупител и обновител на множеството хора, стичащи се към него, за да отдадат дълбоката си почит на кървящите му рани по ръцете и краката. Важно събитие в живота на отец Пио се случва на 20 септември 1918 г., когато, докато се моли пред разпятието, намиращо се в помещението на хора в малката стара църквичка, един странен образ, напомнящ ангел, му причинява стигмат. Той остава кървящ и отворен в продължение на петдесет години. Това е една от причините толкова много лекари, учени, журналисти и обикновени хора да отиват в Сан Джовани Ротондо, за да се срещнат със “светия брат монах”.

 

Обикновено се събужда рано сутрин (спокойно можем да кажем нощем), за да се подготви за Светата Литургия. Всяка сутрин още в 4 часа стотици, а понякога и хиляди хора вече чакат при вратата на църквата нейното отваряне. След службата прекарва по-голямата част от времето си в молитва и изповеди. След петдесет години живот със стигмати, се поминава на 23 септември 1968 г., приключвайки мисията на своето сърдечно желание, с истинския кръст и разпятие на тялото си.

 

В писмо от 22 октомври 1918 г. отец Пио говори за своя опит на “разпятието”: “….Какво да ти кажа за моето “разпятие”? Боже мой, колко смутен и принизен се чувствам, когато поискам да покажа на някого какво извършваш в твоята презряна твар! Беше сутринта на 20-ти (септември) и аз бях в помещението на хора след отслужване на Светата Литургия, когато неочаквано ме споходи покой, подобен на сладък сън. Всичките ми вътрешни и външни сетива, всички способности на душата ми бяха обзети от неописуемо спокойствие. В един миг около мен и в мен настана дълбока тишина, бях потънал в пълен покой, почувствах се изоставен, напълно лишен от всичко свое. Докато това се случваше, видях пред себе си едно тайнствено присъствие, подобно на онова, което бях видял на 5 август, различаваше се само в ръцете, краката и страните си, от които струеше кръв. Видът му ме уплаши: това, което почувствах в онзи момент, бе неописуемо. Мислех, че ще умра и сигурно щях да умра, ако Господ не се беше намесил и укрепил сърцето ми, което бе пред пръсване! Присъствието изчезна и аз осъзнах, че моите ръце, крака и страни бяха пронизани и кървящи. Можеш да си представиш мъчението, което изпитах тогава и което изпитвам почти всеки ден. Раната в областта на сърцето упорито кърви, особено от четвъртък вечер до събота. Боже мой, умирам от болка, мъчение и смут в душата си. Боя се, че ще кървя до смъртта си! Надявам се Бог да чуе моите стенания и да оттегли това свое действие от мен…” Години наред от всички краища на света се стичат хора при този свещеник със стигмати, за да получат неговото могъщо застъпничество пред Бог. През своя петдесетгодишен живот в молитва, смирена скромност, страдание, саможертва и в стремеж любовта му да принесе плод, отец Пио подема две инициативи в две посоки: вертикално към Бога – със създаването на Молитвените групи, и хоризонтално към общността на страдащите – с построяването на модерна болница, наречена “Дом за облекчаване на страданието”.

 

През септември 1968 г. хиляди богомолци и духовни чеда на отец Пио се събират на конференция в Сан Джовани Ротондо, за да отбележат петдесет годишнината на неговите стигмати и да проведат четвъртата международна конференция на Молитвените групи. Съвсем неочаквано за всички в 2.30 ч. на 23 септември 1968 г. настъпва краят на земния живот на отец Пио от Пиетрелчина.

 

linea.gif (3372 byte)

 Животопис   expbul1a.gif (699 byte)   Чудеса   expbul1a.gif (699 byte)   Изцеления   expbul1a.gif (699 byte)   Билокация   expbul1a.gif (699 byte)   Уханията на отец Пио  expbul1a.gif (699 byte) Ясновидство   expbul1a.gif (699 byte)   Видения    expbul1a.gif (699 byte)    Левитация    expbul1a.gif (699 byte)   Ангелът-Хранител    expbul1a.gif (699 byte)    Лукавият    expbul1a.gif (699 byte)    молитви   expbul1a.gif (699 byte)   Светата броеница    expbul1a.gif (699 byte)    Деветина на отец Пио от Пиетрелчина    expbul1a.gif (699 byte)   ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ


HOMEPAGE